Свети Илия (Дойран)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.
| „Свети Илия“ „Свети Илија“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Дойран | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Дойран |
| Посветен на | Илия |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Струмишка |
| Архиерейско наместничество | Дойранско |
| Архитект | Георги Новаков Джонгар |
| Изграждане | 1848 г. |
| Състояние | паметник на културата |
| „Свети Илия“ в Общомедия | |
„Свети Илия“ (на македонска литературна норма: „Свети Илија“) е възрожденска православна църква в град Дойран, Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е изградена в 1848 година с доброволни дарения на дойранчани от мияшкия майстор Георги Новаков Джонгар. Построена е на висок хълм над Дойранското езеро. Църквата е катедрала на Поленинската епархия.[1] Иконостасът е бил дело на видния резбар Димитър Станишев.[2]
След създаването на Българската екзархия в 1870 година, българите в Дойран започват да се опитват да отнемат катедралата от малцинството гъркомани в града. След Младотурската революция в 1908 година, през лятото на 1910 година българският учител Борис Янишлиев заедно с Кирил Ив. Кироичов и Христо Папазов подема кампания за събиране на подписи на българите за доказване, че те са мнозинство над две трети повече от патриаршистите гъркомани и сърбомани и съгласно Закона за спорните черкви и училища трябва да получат църквата.[3] Така през февруари 1911 година българите получават спорната църква и с помощта на каймакамина, тиквешки помак, съгражданин на архиерейския наместник Григорий Попдимитров, също от Тиквеш.[4][5]
Заедно с целия град „Свети Илия“ е разрушена в 1916 година[5] през Първата световна война, когато Дойран е на фронтовата линия.[1] Запазена е апсидата и стените почти до сводовете.[2]
В 2003 година започва реконструкция на катедралния храм.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Сивриев, Сава. Църквата „Свети Пророк Илия“ – Дойран (Република Македония) // Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“, 29.06.11. Посетен на 6 април 2014 г.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 193.
- ↑ Янишлиев, Борис Д. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (Спомени). София, март 1934. с. 29. Посетен на 6 април 2014 г.
- ↑ Янишлиев, Борис Д. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (Спомени). София, март 1934. с. 30. Посетен на 6 април 2014 г.
- ↑ а б Свещеноикономъ Григорий // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 4.
- ↑ Донација за соборниот храм во Стар Дојран // Македонска православна црква - Охридска архиепископија. Посетен на 6 април 2014 г.
